Агар – да те видят в мъката

„И тя нарече Господ, който ѝ говореше: Ти си Бог, който ме вижда; защото каза: Не видях ли и тук Онзи, Който ме гледа?“ 
Битие 16:1

Робинята Агар е избрана да роди наследник на прочута номадска фамилия. Утроба под наем. Семейството прибягва до това крайно решение след дълга и отчаяна битка с безплодието.

Агар е млада, а шефката в пенсия. И може нещо, което госпожата не може – да забременее. Това автоматично ѝ качва цената. И тя почва да се превъзнася. За да я постави на място, Сара я смирява с тежка работа и жестоко отношение. Агар не издържа издевателствата и бяга в пустинята.

Всеки знае, че това е опасно място за младо момиче. Агар е толкова отчаяна, че излага на риск не само себе си, но и бебето в корема ѝ. И точно когато се чудим разбойници ли ще я похитят или диви зверове, Бог я среща при един кладенец.

– Агар, робиньо на Сара, откъде идваш и къде отиваш?
Тя излива болката си.

– Върни се при Сара и се смири…
Агар мълчи. Нали точно от там бяга?

Ангелът продължава:
– Ще родиш син и ще го наречеш Исмаил, защото Господ чу твоята скръб.

Странно обещание – Бог чува мъката ѝ и... я праща обратно в нея. Но ето го утешението:

– Той ще бъде като див осел!

Породата му не е на домашно животно, няма да подлежи на опитомяване. А това значи, че ще бъде безкрайно свободен! Никой няма да го покори. Ще има дял във всичко и нищо няма да се случва без него.

Тя и синът ѝ ще бъдат свободни! Потърпи, Агар, докато порасне Исмаил.

Развълнувана и очарована от тази щастлива съдба, тя дава име на Бога:

– Наистина Ти си Бог, който ме вижда!