Има живот след рака

„Човек може да направи невероятни неща от страх. Особено когато се лекува. Готов е да пие най-отвратителните неща. Да яде неща, от които му се повдига. Едва ли не, ако в менюто ти няма поне няколко неща, които едва преглъщаш, не си на прав път... Само едно нещо не можеш да направиш от страх. От страх не можеш да живееш. 
Хората говорят за рака като за смъртта. Но не е така. Има живот след рака. Целият живот на детето ми е след рака...“

Диагнозата рак на гърдата обръща живота на Били. За нея това е познат враг. Нейната майка и свекърва си отиват от рак. И най-страшното – първородният ѝ син е диагностициран със сарком като бебе. Но въпреки трудния старт, той е вече женен и участва в семейния бизнес.

Първият въпрос е: Как да се лекуваш? Туморът е агресивен. Лекарите бързат. Всеки ден е важен. Да правиш ли химия? Били пробва други начини, но туморът не се свива дорис 1 мм. Внейния случай протоколът е химиотерапия и после операция.

По това време косата на Били се превръща в главен герой на историята. Хората не разбират:Какво толкова я мислиш? Косата ще порасне! И наистина е нелогично да се тормозиш за това, когато трябва да се бориш за живота си. Но тогава близък психолог ѝ казва: „Почакай! За жената идентичността е свързана с външността. Болестта посяга на твоята женственост“. Затова и да не си драма куин, загубата на косата си е драма...

Били си спомня и за обещанията на Бог. Колко парадоксално! Той няма да позволи „и косъм да падне от главата ти“. Какво означава това? Ами ако започне много да се моли, дали пък... Но не! Тя няма да се тръшка за тая коса...

Лекарите слагат пинче, за да маркират раковото огнище и да проследят резултата от химията. Били не го прави. Тя не вярва, че туморът може напълно да изчезне. Но ето че накрая не откриват активни ракови клетки нито с образното изследване, нито с биопсията. Само в 3 до 5 процента от случаите химията дава пълен отговор. И Били влиза в тази статистика. Наистина Бог спазва обещанието си по удивителен начин.

– Прочетох една мисъл, че животът е поредица от възможности за оцеляване. Една от тези възможности са профилактичните прегледи. Ако гледаме на профилактиката като възможност за оцеляване, няма да пропускаме да оцеляваме поне един път годишно.