Ева – целувката на змията

„Жената видя, че дървото е добро за храна, приятно за очите и желано за придобиване на знание. Тя взе от плода и яде; даде и на мъжа си, и той яде. Тогава им се отвориха очите и те разбраха, че са голи.“ 
Битие 3:6–7

Ева, какво ни причини?

Всички проблеми започват на сладки приказки в райската градина. Ева си общува със змията. Змията е мъдра, красива (нима Бог може да прави грозни неща?) и дори говори. Тази история, обаче, не е древна версия на д-р Дулитъл.

Ние обикновено питаме: Как така змията е проговорила? Имала ли е крила? Дали е била медиум? Но за автора на книгата „Битие” тя е просто част от полските зверове, които Бог е създал. Лудостта е там, че нещо, направено да бъде добро, започва да действа като провокатор.

Змията пали жената с идеята, че с нейния Адам имат шанс от прости творения да станат богове. Продуктът, който ще им помогне да подобрят естеството си, е наличен – плодът на забраненото дърво!

Какви са мотивите на Ева? Може би нещо, което вече сме вкусвали… нещо смътно, което ни убягва. Усещане за недостатъчност, което буди любопитство и очакване. Неудовлетворение, което сякаш може да се компенсира с опит в други измерения. Порив да докоснеш света отвъд границите. Да достигнеш нещо, което мами и плаши едновременно.

Професионализмът на змията достига висш пилотаж, докато тя откровено си измисля:
– Най-сетне ще бъдете като Бога. Да, вярно, по Негов образ и подобие сте, но не на същото ниво. Все пак, не познавате доброто и злото. Защо да не се извисите и да живеете с отворени очи?

Ева купува идеята на змията и Адам я подкрепя. Но както става с повечето прехвалени стоки, реално не получаваш това, което рекламата обещава…