От Калгари до Сарая

„Ние се върнахме, защото в един момент осъзнахме, че тук за децата ни е по-добре. Не че нещо не е станало при нас. Не че нашите планове за бъдещето са се променили... За кариера определено там е по-добре. Но по отношение на семейството тук е по-добре, разбира се. Защото нашето семейство е тук.“

За Галя пътят тръгва от България към Канада. Там, сред студовете, намира приятелството и любовта на съпруга си. Следват усилено учене, съчетано с работа и гонене на кариера. И всичко е по-сложно, защото си от другия край на света. Канадският модел работи до момента, в който се пробужда майчинският инстинкт и Галя убеждава Роман да имат дете. Ражда се Дамян.

Всред стотиците нови задължения, работа и безсънни нощи, липсата на близките започва да боли. Канада за тях е място, където инвестициите в социалния живот са свързани с целенасочени усилия. Прелетните баби и дядовци носят моментно облекчение, но не са решение. 

После Ковид пандемията спира света и сее смърт. Галя не може да остане далеч и да не знае какво се случва с близките ѝ. Връщат се в България. Здравословен проблем отлага прибирането им с няколко седмици и само 6 души питат какво се случва с тях. Това мълчание се превръща в социална диагноза: Там те нямат приятели, които да ги мислят.

По същото време Галя разбира, че е бременна. С близнаци. Още едно събитие – знак, че пътят прави обратен завой. Към България.

Когато имаш добре уреден живот в чужбина, завръщането в България не е първото нещо, което би ти хрумнало. А дали това не е предателство към собствените ти мечти, които почти докосваш? След ученето, безсънните нощи, трудните месеци на майчинството и жонглирането със всички отговорности... вече започваш  да виждаш плодовете. Но децата променят математиката на благословението. Оказва се, че това не е важно. Защото е важно семейството.