Девет години в очакване на Йони

“Добре че Бог не забравя мечтите ни!”

Деница е израсла в голямо семейство и мечтае за голямо семейство. С Наско искат дете от първия ден след сватбата. Ентусиазирани, но без драма. Все пак са твърде млади. Но година след година проблемът става болезнен. Биологичният часовник тиктака като бомба, а и роднините питат. На седмата година Деница и Наско тръгват по лекари. Оказва се, че медицинска причина няма. Правят две процедури – вид облекчено инвитро. Първата е неуспешна, а втората завършва с бременност, която прекъсва в седмата седмица. Деница решава, че няма да продължи по този път. Наско я подкрепя.

Година по-късно Деница помага на сестра си за един детски празник в Пловдив. Това е гореща неделя с играещи деца и щастливи родители. Но за нея денят свършва със зверски рев и молитва: "Господи, ако няма да ми дадеш дете, премахни това желание от мен". И започва да чака изцелението.

След още една година – или точно девет години след сватбата – Деница забременява. По естествен път. В момента за откровения Наско ѝ признава: "Аз това дете съм го измолил!" Ражда се Йоана – Йони!

Преди време Деница намира старото си тефтерче, а там страничка с мечти: като порасне, ще стане майка и ще има три деца – едно момиче и две момчета. Била е 11-годишна, когато е описала живота, който живее сега. Защото след Йоана идват и момчетата: Томи и Анди.