Животът ми след Злати

“Бях едно царче, живяло в кувьоз, което знаеше само шопинг, домакинство, вкусно ядене и разходки. И аз отивам в НАП и казвам на портиера: Идвам да си платя тока. Той се чуди дали съм наред. Не, не съм наред. Погребах мъжа си и досега всичко правеше той!”

Люба и Злати се женят през 60-те години  на миналия век. Той ѝ предлага брак. А тя го изненадва: “Трябва да питам татко”. И като вижда, че се омърлушва, добавя бодро: “Ще ти отговоря след месец”. Слава Богу, баща ѝ казва “Да”.

 Те живеят в баланс. Злати поема грижите, а Люба създава домашния уют. Дай ѝ на нея шопинг, вкусна храна и разходки. Той е спокоен и прагматичен, тя – емоционална за двама. Няма и за какво да се карат, понеже Злати се признава за виновен! Винаги.

 Злото идва без предупреждение. Злати е опериран от херния. Внезапно тромб запушва артерията. Смъртта е изненадваща и бърза. Него вече го няма!

– Страницата на живота ми се затвори!
Люба е на системи. Забравя да се храни. Силите я напускат. Една нощ в съзнанието си чува думите: “Спри да се съжаляваш и направи добро на някого!” Оказва се, че това е нейното спасение…

 Бавно и болезнено Люба започва да се учи да живее сама. А трябва и сметки да се плащат, и данъци… Един сред друг домакинските уреди излизат от строя. Тялото ѝ също. Зареждат се девет операции, че даже и десета. Но ето, че все още оцелява – с хумор и с надеждата, че това не е краят.