Мария – наследница на велика династия – ражда в обор

„Ще родиш Син и ще Му наречеш името Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." 
Лука 1:31  ↗
 

Без глезотии, момичета! Още от самото начало Мария дава съгласието си на Бога за нещо, което светът счита за престъпление. Дори може да бъде убита с камъни. Подлага се на дълго и трудно пътуване в края на бременността, докато някои от нас лежат за задържане. Даже прилична стая в евтин хотел не се намира за нея. Затова и ражда своя божествен Син в обор.

Мария! Понякога се страхуваме да кажем добра дума за нея. Сакън, да не я превъзнасяме! Все пак, в нея няма от божественото тесто, което носи Синът ѝ. Гледаме я най-вече като утроба, наета от Бога. И забравяме, че тя има майчинска връзка с Него. Странно е да осъзнаеш, че Синът ти е твоят Творец и Спасител. И също толкова смущаващо е да си помислиш, че Бог е имал майка.

Но Исус суче от нейните гърди. Тя му пее приспивни песни. За пръв път от нейните уста Той чува за любов и грях, за прошка и спасение – темите на Неговите вечни проповеди.

Мария е с Него, когато Го арестуват и когато Го разпъват. Вижда Го мъртъв, после отново жив. И става част от Неговата църква. Той дори ѝ завещава син – Йоан, който най-истински разбира какво значи да обичаш.

Тя има наистина уникален опит. Като всяка жена с необикновено надарено дете. Несъмнено, всяко дете е необикновено за своята майка, всяко дете е дар. Но тя единствена знае какво е да си майка на Бога!