Гомер – когато те обича пророк
Пророк Осия се жени за проститутката Гомер. Тя му ражда деца, но го изоставя. Той я намира на пазара за роби и я откупува, за да я върне у дома.
„Казах ѝ: „Остани у мене много дни, без да принадлежиш на друг мъж като блудница. Такъв ще бъда и аз за тебе.“
Осия 3:3
Ах, тази жена на пророк – такава счупена душа!
Той я взема от улицата. Дава ѝ дом, име, приличен живот… А за благодарност тя го зарязва, като му оставя децата – техните и нейните! Кой може да повярва, че го сменя за секс със случайни мъже? И пет пари не дава как се оправя с домакинството и с душата си. И какво казва на децата, които не спират да питат: „Къде е мама?“
Луд ли е да я вземе за жена? Не, не той! Бог е Лудият, че го сватосва с нея. Личен живот ли? Пророците нямат такъв. Животът му става притча, докато преживява всичко със собствената си плът – срама, болката, гнева… Безпомощността и раната да обичаш, когато те захвърлят.
Един ден градецът гръмва:
– Гомер се продава на тържището!
Пада ѝ се! Върви, Осия, да я заплюеш!
Но пророкът дава сребро за сърце. Връзва в кесията 15 шекела сребро и пълни една волска кола с ечемик. Плаща пълната цена, за да си върне любимата.
История за любов и лудост! Лудостта на Гомер, която търси любов извън семейството. И лудостта на Осия, който обича Гомер. И лудостта на Бога, който ни обича, както Осия обича Гомер.