Когато животът удари спирачки

Гига и Ален се обичат и встъпват в семейния живот с мечти за много деца. Имат две момченца. Засега. Когато Емо е на пет, а Виктор е бебе, животът удря спирачки. Ален е блъснат от кола, която се движи с 80 км/час.

Денят на инцидента не предсказва нищо лошо. Ален е на работа. Емо е на детска градина. А Гига е с бебето и с малко време за себе си. Отваря книгата за възпитанието, която чете. Между страниците е пъхнала семейна снимка. Тя се замисля: „Колко много обича Ален! Той е прекрасен баща. И всичко, за което е мечтала“. В този момент звъни телефонът и разтревожен глас ѝ съобщава: „Мъжът ви е ударен от кола. Елате бързо в болницата!“

Гига бърше сълзите си, преди да влезе при Ален. Той лежи напълно неподвижен, целият – в шини. Първите му думи я хващат за гърлото:
– Буби, аз дали ще оживея? Искам да видя децата!
Правят скенер. Резултатите учудват и лекарите: Ален няма никакви счупвания, освен на пубисната кост. Няма кръвоизливи, нито сътресение на мозъка. И това си е чудо, когато статистиката показва, че при удар с такава скорост малко хора оцеляват.

Нощта е критична и се превръща в нощ на молитвата за цялото семейство.  Следващият ден идва с нови предизвикателства. Емо се буди с въпроса: „Мамо, къде е тати?“

Ален остава в болница за три дни и вкъщи за три месеца. Той трябва да лежи абсолютно неподвижно, което никак не е лесно. Толкова часове, в които целият ти хоризонт е таванът. Но Ален не пада духом – продължава да се шегува, играе с Емо, посвещава се на изследване на Библията. И дори помага в домакинството – бели картофи, моркови и лук.

Гига сякаш има свръхсила. Тя не усеща нито умората, нито тежестта на ангажиментите. Но емоциите идват след това. Когато Ален вече се изправя, Гига започва да преживява отново и отново фаталния ден. В крайна сметка за пореден път я спасява благодарността: „Чакай! Защо се измъчваш? Нали изходът е добър? Мъжът ти е на крака, макар и с проходилка в ръце“.
Гига се отпуска в ръката на Бог – все по-доверчиво като бебе: „Да, има неща, които ни гъделичкат, дразнят ни, преболява ни силно някой път, но знаем, че като изплачем, Татко ще дойде и ще ни помогне“.