„Аз бях 120 килограма“

Последното число, което видях на кантара, беше 118... Това е все едно да имате една раница 50-60 кг на гърба си и да правите с нея абсолютно всичко. Като се започне от хранене, спане, домакинска работа, къпане, ходене, гледане на деца, вършене на работа. Всичко го правите с тази раница на гърба.

Мира няма наследствено обременяване да бъде дебела. Майка ѝ и баща ѝ са „известни клечки“. Като момиче е спортна мацка, тренира плуване. А после се омъжва и ражда две момчета. И с двете бременности качва по 10 кг, които си отиват сами след раждането. Но в един момент нещо се обърква и за шест месеца прибавя 30 кг. Цикълът ѝ спира. Лекарите не могат да разберат причината и всичко, което предлагат, са хормонални хапчета.

Мира се хвърля на зверски диети само за да си върне свалените килограми с лихва. Трайно влиза в капана на йо-йо ефекта. С времето развива зависимост към храната. Поглъща огромни количества. Лампичката ѝ светва, когато си два сметка, че яде повече от мъжете.

Менопаузата идва с тежки кръвоизливи. Мира стига до болница и кръвопреливане. Появяват се инсулинова резистентност, високо кръвно, сънна апнея, тежки ставни увреждания. Кантарът показва 118 кг. Мира спира да се мери. Болката я инвалидизира.

Една мисъл я разтърсва: Една моя позната почина на 36 години от усложнения от наднормено тегло. Тя беше 230 кг, огромна... Спомням си как мъжете от селото се събраха да сковат сандък, защото в погребалните агенции ковчези с такива размери няма. Казах си, че и аз ще съм така. Трябва да ми сковат ковчег,... дизайнерски. Сериозно започнах вътрешно да се подготвям, че си отивам...

Заради близките си, Мира решава да действа кардинално. Подлага се на бариатрична операция – стомашен ръкав. Спира се на доктор Миряна Радойчич от Аджибадем Сити Клиник и се оперира на 25 януари 2018 година. Около 7/8 от стомаха ѝ е изрязан. Оказва се, че обемът му е три пъти по-голям от нормалното. След операцията се храни като коте –  „една пълнена чушка за цял ден“. Но предимството е, че не изпитва глад. 

Мира започва да тренира ежедневно, спира сладкото, брои калории и крачки и за две години сваля 55 килограма. Казва, че има само един вариант за влизане във форма – дефицин на калории. Знае, че битката е доживотна и не трябва да се отпуска. Но пък затова днес е една щастлива баба. И не само!