Ралица на ръба на живота

Аз съм сама в стаята и започвам разговор с Бог.
Защо мълчиш? Защо не ми даваш отговор? Аз чакам... Искам сега!
Но това е проблемът, че аз съм човек, който иска всичко сега.

Ралица има свестен съпруг, две пораснали деца и любима работа. Животът ѝ е подреден и спокоен, докато не започват проблеми със женското здраве. Цикълът ѝ идва, но не спира. Оказва се, че причината за кръвоизлива са полип и 7 миоми. Първоначално лекарите я наблюдават. Съветват я да чака да последно, понеже рецидивите са неизбежни. Пък и Ралица не намира лекар, на когото да се довери. Страхува се от операция, от кръвопреливане и има куп въпроси към Бог. От кръвозагубата получава и тежка анемия. Един ден близък приятел я връща към действителността: „Докога ще чакаш? В 21 век да умреш от кръвоизлив, това е безотговорно!“

Той ѝ дава контактите на доктор Панова, която не вярва на очите си: „Момиче, ти умираш! Как може да се изпуснеш до такава степен?“ Ралица влиза в болница за премахване на полипа. После ѝ поставят хормонална спирала – най-щадящото решение. Но вместо подобрение, изпитанието продължава.

Два дни по-късно Ралица се разболява от ковид. По протокол се вземат медикаменти за разреждане на кръвта, за предотвратяване на тромби. Ралица се влошава. Тя снове от леглото до банята и оставя кървава следа след себе си. Кръвта ѝ тече сякаш от чешма. Доктор Панова се намесва спешно и назначава кръвоспиращи. Ралица се утешава, че от тромб се умира по-лесно, отколкото от кръвоизлив. И сякаш, за да потвърди страховете ѝ, кръвта ѝ в епруветката е гъста и черна като един голям съсирек.

Накрая Ралица решава да сключи сделка с Бог. Неговият отговор идва като новогодишен подарък. На първи януари – нито капка кръв. За десет дни и после пак. Но в душата ѝ е спокойно. Защото знае, че всичко ще свърши добре.

Цяла година ходене по мъките и щастлива развръзка. Ралица се сеща за жената с кръвоизливите от Евангелието. Двете имат много общо.
– Дадох си сметка, че всъщност и аз докоснах Христос!