Мъченицата, която не получи съчувствие

„С Мене ли, Всемогъщия, искаш да спориш?“ 
Йов 40:2

За нас той е учебник по страдание и вяра, а жена му – кучета е яли!

Честно ли е?! Нали каквито нещастия постигат Йов, такива се стоварват и върху нея? Грабежи и природни бедствия слагат кръст на бизнеса им. Торнадо събаря къщата им и децата им загиват под развалините. И десетте! При такъв стрес не е чудно, че Йов се разболява и инфекция обхваща цялото му тяло: рани от струпеи, които гноясват. Никой не може да му помогне. И ето, „най-знатният човек на изток“ вече е „нещастникът от бунището“. Жена му също е там. Тя губи статут, погребва децата си и може само да гледа как мъжът ѝ страда.

Да си реалист в страданието е тежко нещо. Погребва надеждите ти. Отчаянието ѝ е пълно, простира се до желание за смърт:

– Защо да се мъчим? Ако страдаме, по-добре да умрем!

Но Бог не я съди като нас. Нито я наказва, че няма сили да каже: “Господ даде, Господ взе!”.  И да Го благослови като мъжа си. По-скоро ѝ дава да Го опита!

Как? Ами като благославя Йов, благославя и нея.

Двойно!

Така че, историята ѝ дължи извинение.

Вие, може би, също.