Рахил в истерия
Рахил е любимата жена на Яков. След дълга битка за дете, тя му ражда двама сина – Йосиф и Вениамин. При второто раждане умира.
„И Бог се сети за Рахил; Той я чу и ѝ даде потомък. Тя забременя и роди син, като каза: Бог ми даде сина, за когото съм молила.“
Битие 30:22–24
За Яков това е втори брак. За нея – първи. Той има деца от първата си жена. Но не я обича. Защото е луд по Рахил. А тя не може да забременее. Осиновява дете – по обичайния за културата им начин. Дава му робинята си, която ражда на коленете ѝ.
Той е като селски бик, опложда всички. Само нея – не.
И ето че от тяхната голяма любов остава само един скандал.
Рахил е в истерия:
– Дай ми деца, иначе умирам!
Яков е обиден:
– Не ти ли стига моята любов! И най-сетне говори със Специалиста по репродуктивно здраве. Аз да не съм Бог!
Тя знае защо говори така. Защото той деца има. Проблемът е в нея. Неин е. И никой не може да разбере, че това е като болест, като умиране… И че често в тази болка жената остава сама, съвсем сама…
Ще има ли Рахил деца?
И ще оцелее ли тяхната голяма любов?