Траурът на Тамар – реакция на изнасилване

„Но той не искаше да я послуша, а понеже беше по-силен от нея, я насили и легна с нея. После Амнон я намрази с твърде голяма омраза, защото омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон ѝ каза: Стани, иди си!“ 
2 Царе 13:14–15

Тамар е принцеса, дъщеря на Давид. Амнон, престолонаследникът, е влюбен в нея. Иска да бъде с нея, но тя не е от лесните. Тогава се намесва братовчед му – отракан и морално нечистоплътен младеж. Той го учи как да манипулира ситуацията.

Амнон ляга болен в леглото. Иска Тамар да му направи любимата закуска и да го храни в устата.

Давид я изпраща при любимеца си. Дали се досеща за естеството на болестта му? Или просто е непрозорлив баща? Авторът играе с недомлъвките и оставя на читателя да го разбира както иска.

Но ето, трима мъже се наговарят срещу горката Тамар.

Амнон няма срам!

– Легни с мене, сестро моя. Аз съм ти брат, не можеш да ми откажеш.

Тамар е гласът на разума:

– Не го прави! За мен ще бъде позор, а за теб – безумие. По-добре да се оженим. Татко няма да ме откаже на теб.

Тя е готова да му стане съучастница. Да излезе така, сякаш сама е отишла.

Но Амнон….

Слугите  изхвърлят поруганата Тамар и заключват вратата след нея.

Тя се стопява в маранята на улицата. Виеща от болка, с разкъсана рокля и посипани с пръст коси – реакция на траур. Това е нейният начин да изкрещи пред целия свят: Аз съм убита!

Мракът я поглъща и ние знаем, че тя никога няма да бъде безгрижна и чиста…

Някои рани не могат да се излекуват.