Жената с кръвоизливите

„А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцери; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.“
Марк 5:34

От дванайсет години тази жена без име е с постоянни кръвоизливи. Болестта постепенно и безвъзвратно я вади от живота. Защото всичко се върти около лечението. Обикаля лечители от близо и далеч. Пробва прехвалените им лекарства. Подлага се на всевъзможни терапии – някои напълно безсмислени, други почти спиритически. Светът ѝ се свива в търсенето на лек. Всичко останало отива в периферията. Тя отдавна няма сили да шета и да си подрежда къщата; да обръща внимание на децата и да угажда на мъжа си. Ако все още има мъж...

Светилата в медицината и техните лечения не вършат работа. Дава луди пари, а болестта се влошава. Освен това я има и стигмата. Обществото я обявява за нечиста. А нечистите не бива да бъдат докосвани. Дори от близките си. Забранено е! Никой не може да погали тази жена, нито да я прегърне. И още повече, в един движен от религията свят самата религия ѝ забранява достъп до храма – мястото на Божието присъствие. С две думи, тя е не просто болна, а след дванайсет години лечение е нещастна, разорена и сама…

Естествено, днес ние можем да се възползваме от модерни терапии или поне от обезболяващи. Но някои неща си остават същите – доверието между лекуващия лекар и болния е част от успешното лечение.

Жената се прокрадва, за да докосне поне крайчеца на дрехата на Исус.

– Само да се допра и ще оздравея! – умът ѝ сякаш е зациклил в тази ненадейна надежда.

Бегло докосване и Той усеща, че от Него изтича сила. А тя усеща, че вече е здрава…