Жената с парфюма

„Затова ти казвам: Прощават ѝ се многото грехове, защото много обича; а на когото малко се прощава, той малко обича.“ 
Лука 7:47

Тя е никоя, а отива на парти на елита. Влиза инкогнито, иначе няма да я пуснат. Познава и домакина, и гостите. Избягва очите им, някои са ѝ били клиенти. Но не е тук заради тях. А заради Исус. Носи Му подарък – нишов парфюм. Струва, колкото едногодишна заплата. Вероятно това е нейната финансова възглавница. Всичките ѝ спестявания, нейното бъдеще.

Тя смътно усеща, че нещо съдбоносно ще се случи с Него. Дали няма да Го направят цар? Счупва опаковката и излива парфюма. Ляга в нозете Му. Мие ги със сълзи и ги суши с косите си. Не може да остане незабелязана. А и ароматът е издайник.

Каква наивница! Това не е добър пиар нито за нея, нито за Него.

– Прахосница! Можеше да продаде парфюма и да нахрани бедните!

Исус „чува” и неизказаните упреци. Обидно Му е за нея:

– Оставете я на спокойствие! Защото на когото много е простено, той много обича.

Тя не е нито пророк, нито книжник. Не познава Свещените Писания така както ги знаят съдниците ѝ. Но нейната интуиция за Бога надвишава тяхното знание. Защото неин учител е любовта. И този порив на благодарност и привързаност неочаквано създава съ-битие в битието на Бога. „Тя – казва Исус – ме помаза за погребение!“

След седем дни е Пасхата и Той ще бъде разпнат...